Сред звездния прах

ВЪВЕДЕНИЕ

Ако искате ми вярвайте, но всичко това, което ще Ви разкажа сега е истинска история.

Случи се тъй, че се родих точно в годината, когато едно невероятно събитие разтърси из основи човешкото общество и направи на пух и прах представите ни за вселената, породени от човешкия ни егоизъм, но най-вече пострадаха религиите. Оттогава насам животът на Земята много се промени. Стихнаха всички конфликти между хората и настана мир навред. Лакомите и амбициозни политици и религиозни водачи се скътаха и се превърнаха в послушни изпълнители на чужда воля. Международните корпорации вече не се конкурираха помеждуси. Цялата Земя работеше за Тронгоземската Галактична Армия.

Това бе годината 47 826 по календара на всеуважаемия рокурски звездоброец Одинид, който заедно с най-великия звезден физик и механик Морохор Четиризъб беше изнамерил транскоординацията, което бе позволило на тронгоземските заводи да строят трансвселенски скачачи. Годината нула по този календар се брои за рождената дата на Тронгоземската Галактична Империя. Ще ми е трудно да Ви разкажа повече от историята на тази Империя, просто защото нас жителите на подчинените планети ни държаха в невежество. Единственото, което ни се позволяваше, бе да работим, да работим, да работим и да произвеждаме оръжия и храна или както я наричат рокурите – кльопачка за безчетните имперски армии. В замяна на това можехме да живеем що годе сносен живот на роби на родните си планети, но рядко ни се разрешаваше да ги напускаме. По това време от 14 години единствен и неоспорим владетел на Империята беше Сулгурат Двузъби.

В момента живота в Слънчевата система беше устроен така: в орбита около земята тронгоземците бяха построили огромни станции-заводи, станции-лаборатории, станции-казарми, товаро-разтоварителни станции. Те бяха охранявани от воини селевки и кръглити, вторите от които отличаващи се с голямо коварство и жестокост. Изобщо изпитваха удоволствие да измъчват земни хора. В лабораториите работеха няколко хиляди тронгоземски учени предимно тронги. Оръжейното производство се ръководеше от горбилини и няколко рокура-ковача. В казармите бяха стационирани две стохилядни кангски воини и една група от рокурските части за бързо реагиране. Простите работници и слуги бяха хора. Всекидневно в орбита около Земята пристигаха огромни транспортни звездни скачачи от клас “Летящ тирон”, които докарваха милиони тонове руди за преработка от дълбините на Космоса. Тронгоземците бяха превърнали нашата Слънчева система в преден пост за завладяване на Млечния път – нашата галактика. Земята им предоставяше всичко, от което се нуждаеха – работна ръка, кльопачка и стратегическо положение в близост до ръба на галактиката.

На Земята се намираха заводи, които произвеждаха храна за тронгоземската армия. В орбита се сглобяваха и ремонтираха бойни кораби. Също така участвахме в построяването на корпусите за бойни кораби и изтребители. Двигателите и всички останали системи се докарваха от Тронгоземия. И въпреки, че това си беше експлоатация ние земните жители имахме късмет, че ни бяха приели за роби, защото други раси в други краища на Галактиката биваха безмилостно изтребвани до крак, просто защото пречеха на тронгоземците, докато ние бяхме граждани на Империята. Освен нас имаше още няколко десетки други поробени народи, с които имахме търговски връзки благодарение на тронгоземската транспортна компания, която ще нарека “Рокур Транспорт”. Тя доставяше пратките за военните заводи в Слънчевата система. В обратната посока транспортните кораби на компанията пътуваха почти празни и след дълги преговори с шефът на компанията за Слънчевата система рокурът Сквексе Земното правителство договори да транспортират почти безплатно стоки произведени на Земята до други колонии, така че големите земни корпорации успяха да завъртят добра търговия с другите поробени народи от Тронгозем.

Самите тронгоземци бяха странна сбирка от различни видове същества. Някои дребни, слаби и не толкова умни като кръглитите, други дребни, слаби, но доста умни и изобретателни като тронгите, трети умни и страшно войствени като горбилините, четвърти страшно силни, но изключително глупави като скандарите, някои имаха четири ръце като скедите, други изяждаха всичко, което можеха да сдъвчат като рокурите. Всички говореха един и същи език и произхождаха от една и съща планета, която ние наричаме Тронгоземия, което идва от тронг – първото извънземно, което стъпи на нашата Земя. Всеки вид от тези същества се беше специализирал в определена дейност като например кангите и рокурите във воденето на войни, бързокопаещите руарагаши в разработването на полезни изкопаеми, горбилините в управлението на Империята и производството на оръжия. Всички те се подчиняваха безусловно на императорската воля на Сулгурат Двузъби, за когото се казваше, че бил Съвършен. Малко прекалено, нали? Да, ама не съвсем... поне според историята за тронга Сируб, която един много стар тронг на име Ихахъър ми разказа.

По времето, когато започва моята история тъкмо бях завършил с доста слаб успех, но все пак завършил, техническо училище за производство на режещи лазерни машини клас 5. В съседство до моето се намираше училището за производство на режещи машини клас 4. Този клас машини можеха да режат всякакви метални предмети с дебелина до 25 метра, машините клас 5 се доближаваха по мощност почти до стационарните противотанкови лазерни оръдия клас 2. Това общо взето е важен факт, защото един ден щях да имам лична полза от всичко това.

ГЛАВА ПЪРВА

Беше топла лятна вечер през годината 47 850-та. Бях млад, не особено красив и не особено силен, но за сметка на това доста глупав и навит. Нямах работа. Нямах, защото ме мързеше да работя, ама и пари нямах. Всъщтност имах още съвсем малко, но това не ми попречи да излезна с приятели по заведенията да пием по една-две-три бири. Те черпеха. Пък и някоя мацка можеше да се завърти край нас. Направо звучи супер. Да обаче цялата вечер си говорихме за глупости без да успеем да чукнем нито една мацка. По някое време замълчахме и аз се вслушах в разговора на съседната маса.

- …носи се слух, че тронгоземската армия е била тотално разбита…

- Да бе, направо ти повярвах.

- Не, сериозно. Чух, да си приказват два тронга в една химическа лаборатория, в която трябваше да доставя една пратка от моя началник, а той знаеш, че ме учи да говоря тронгоземски.

- Хмм…

- Били някакви същества от нещо, което наричат Оста на Гром. Тотално разбили тронгоземските флотилии и ги отблъснали от 34 планети. Звезден кафтан Оор бил убит и явно тронгоземците са в паника и в момента сбират нови войски и може да изискат да утроим производството на бойни кораби клас “Тронгски зъб”.

- По дяволите! Ние и така им работим по 13 часа на ден и едвам смогваме да изпълняваме поръчките…

В този момент в далечния край на заведението двама се сбиха и мойта групичка предпочете да се омете. Пък и ни беше дотъпяло, а бяхме свършили и парите. Хванах си едно такси и потеглих към вкъщи. Таксиджията пушеше и слушаше чалга по радиото. Изведнъж музиката спря. Чу се предупредителен сигнал и дрезгав глас с тронгоземски акцент заговори:

- Внимание! По лична заповед на негово всевластие Сулгурат Двузъби цялата Слънчева система се поставя в бойна готовност първа степен. Повтарям цялата Слънчева система се поставя в бойна готовност първа степен. Всички работници във военните заводи да вземат всичко най-необходимо за дневните си нужди и да се явят незабавно на работа. Неявяването се наказва със смърт.

Таксижията изпсува нещо и после каза:

- Нещо мътно се крои.

Изгледах го презрително и си замълчах. Какво пък разбира таксиджия от мътни кроежи. Ако разбираше нещо, щеше ли да е таксиджия? Аз не мисля така! Обаче говедото нямаше никакво намерение да спре, още повече, че ми наду главата с пиянската си музика:

- Тези извънземни са мръсни копилета. Обират ни, крадат ни. Няма ли някой да им види сметката. Отвличат жените ни, изнасилват децата ни!

“Да бе”, мислех си. “Особено твоята лоена патица!” Видях, че наближихме жилището ми. Хванах го за яката и рамото и му извиках:

- Спри, веднага!

Той шашардисан спря.

- Арестуван си, за обида и заплаха на Тронгоземската империя. Обвинявам те в държавна измяна. Имаш правото да мълчиш. Но това няма да ти помогне много...

Очите на таксиджията изкочиха. В следващият миг ме блъсна. Отскубна се. Е, аз и не го държах особено здраво. Отвори вратата, изкочи от колата и побягна надолу по улицата. Бързо излязох и аз. Развиках се:

- Стой! Стой! Стой или ще стрелям!

Таксиджията изчезна зад близкия ъгъл. Добре се получи. Повозих се на такси безплатно и при това си направих добър майтап. Захилих се и побързах да изчезна от “местопроизшествието”. Така или иначе нямах пари да му платя.

Скоро си бях в дупката, тоест жилището. То наистина беше дупка. Получих го по наследство. Слава богу наем не плащах. Само това ми оставаше. След като отворих входната врата, косата ми настръхна. Сметки, сметки, сметки... сметки за телефон, сметки за ток, сметки за вода, сметки за газ... а пари нямах. Мобилният ми телефон вече го спряха. Спряха ми и интернета. Не ги бях плащал 3 месеца. Но ток и вода все още имах.

Хладилникът беше празен, но в него се въргаляха две кутии бира. Взех едната, отворих я и седнах на дивана. До мен лежеше дистанционното на телевизора. Погледнах го.

- Как си, друже, днес? Я да видим, какво има по кабела днес.

Даваха новини. Някъде някой застрелял някого. Много интересно. А, в Северна Америка торнадо! Кеф! Охо в Персийския залив катастофа. Танкер излял 100 000 нефт. Горките риби! После излезна един говорител и каза, че главен стохилядник Дрогомар ще прочете наредба на негово всевластие Сулгурат Двузъби. Кривозъбият канг започна да чете, сричайки с акцент:

- Уважаеми, поданици на Тронгоземската галактична империя, аз вашият император и покровител Сулгурат Двузъби, 257-ми по ред император на най-мощната империя във вселената, имам да ви съобща неприятна новина. Расата населяваща звездното образувание Оста на Гром, с която бяхме договорили мирно съжителство за вечни времена в тази вселена, най-подло извърши нападение на 356 свята, принадлежащи на нашата Галактична империя. Смелите бойци на звезден кафтан Оор първи посрещнаха удара на врага. След двуседмични геройски боеве войските на кафтан Оор успяха да отблъснат врага от 271 свята. 38 свята бяха напълно унищожени и живеещите там поданици на Галактическата империя най-жестоко избити. 34 842 търговски кораба превозващи стоки от тези светове към ядрото на Галактическата империя бяха унищожени от врага. Сега хиляди светове в нашата империя са застрашени от глад и болести. Това означава смаляване на хранителните дажби за всички поданици на Галактическата империя.

В този момент Дрогамар спря да чете. Погледна сурово. Изхърка и продължи да нататък.

- Преди броени часове Врагът от Оста на Гром поднови атаката си, този път нападайки 734 свята. 86 нови планети към този момент са разрушени с антиматерийни оръжия. 139 други са в пипалата на Осгром. Броненосните десетхилядни флотилии от високобоеспособните рокурски части за бързо реагиране “Велики ООдин 3”, “Велики ООдин 4”, “Велики ООдин 19” и “Норакд от Ерхенранг” са отблъснали Осгром от 25 планети и вражеските части са напълно унищожени. Останалите светове са под тежък обстрел. На някои от тях се водят наземни и атмосферни боеве. 90 стохилядни горбилини в този момент отпътуват за бойното пространство.

Аз, Сулгурат Двузъби, единствен и неоспорим владетел на Трогоземската галактична империя, нареждам днес 47 850 година от сътворението на транскоординацията, месец 8-ми, ден 14-ти, всички поданици на Галактичната империя да бъдат мобилизирани в защитата й. За целта производството на оръжие ще се увеличи според разпорежданията на Върховното командване. Всички безработни поданици веднага да се явят в местните наборни комисии. Войната срещу Осгром ще е продължителна и жестока. Този път ще ги унищожим до последния астероид.

Подпис и печат: Аз, Сулгурат Двузъби, император Дрогомар изчезна от екрана. Захилих се! Тук наистина нещо мътно ставаше. Таксиметровото прасе беше право. Да живеят копелетата, които стават таксиджии! Ха-ха-ха!

Всъщност все пак това са глупости. Викат безработните на война. Без мен. Странно, дали лъжеше Императорът? Някога, преди още Земята да стане колония на Тронгоземската галактична империя, земните политици са водели много войни и винаги много са лъжели? Имало е дори министри на пропагандата. Такива работи си мислех аз. Така ни бяха учили в училище по история. След време разбрах, че тронгоземците не лъжат, е почти никога не лъжат. Ха-ха-ха.

През следващите четири дни продължих да лежа по цял ден пред телевизора и да зяпам кабела. От два дни не бях слагал залък в устата. И бирата отдавна свърши. Бях гладен. Жилището ми беше разхвърляно, а от месеци дори не бях чистил. Смрад. По телевизията повече нищо не казаха за войната. Започнах да мисля, че онова съобщение е било майтап.

Припика ми се. Станах и бавно се завляках до тоалетната. Отворих разядената и мухлясала от влагата врата. Смрад ме лъхна. Тук пък, откога ли не бях чистил. Всъщност не си спомням да съм чистил някога. Започнах да се облекчавам. Хм, как само звучи – облекчавам. Ха-ха-ха! В този миг се чу странен трясък. Някой разби входната врата. Няколко секунди след това двамя яки мъжаги ме хванаха под мишниците, както още си бях със свалени гащи и ме заизмъкваха навън, преди още да се бях освестил. Един кръглит ме гледаше злобно. Ритна ме.

- Ей, ко стаа тука бре?... - извиках.

- Водим те недоброволно на наборната комисия – отвърна едното пичле.

- Как ще ме водите на наборна комисия със свалени гащи, майна!

Спряха. Спогледаха се и ме пуснаха:

- Вдигни си гащите!

След миг отново ме помъкнаха надолу по сътлбите. Вратата на апартамета ми остана отворена.

- Хей, ама нямали да ме оставите да си заключа жилището поне?

- А, то най-вероятно никога няма да ти потрябва вече. Млъквай сега.

Ето така “доброволно” се записах в Тронгоземската галактична армия. О, ако това Ви се струва интересно, това не е нищо още в сравнение с това, което следваше.

ГЛАВА ВТОРА

- Ти, наборнико!

- Да, аз наборника!

Кръглитът, който записваше новопостъпилите в разпределителните списъци за различните учебни армейски центрове, ме изгледа криво по кръглитски, само както кръглити могат да те изгледат с малките си тесни очи.

- Наборнико, ти защо не се яви тук веднага според заповедта на негово Всевластие.

- Каква заповед? – пробвах се да се правя на интересен, но явно кръглитът изобщо не ме слушаше.

- За ненавременно явяване ще бъдеш наказан със записване в пехотните десантни части “Ситалк”, където ще прекараш 4 месеца обучение сред гнусни, мазни, грозни тронги и след това ще бъдеш изпратен директно на най-предните фронтови светове. Стража, отведете го!

С това приключи този приятен разговор. После ме тикнаха в един брониран автомобил препълнен с нещастници като мен. След няколко часа ни прехвърлиха в един пътническо-транспортен околоатмосферен преносач тип “Магмавефир”, който ни закара до Орбитална станция 6, откъдето потегляха трансвселенските скачачи.