Беше привечер, но все още светло. Хеликоптерът бавно започна да се снижава. Пилотът огледа през виртуалния шлем малкото селце. Пистата се намираше в дясно. Червените точки бяха хора. Определено деца играещи футбол. Когато селяните забелязаха приближаващата машина се разбягаха от ужас.
- Сега! - рече пилотът, усмихна се и натисна копчето. Две картечници с капацитет 6000 изстрела в минута затрещяха. Последваха ги запалаителни ракети. Спрените самолети край пистата пламнаха и заизбухваха във величествени пламъци. Работата беше свършена, но не съвсем. Хеликоптерът зави за втори нисък полет над селото…
- Йе! - възкликна пилотът и свали виртуалния шлем, за да се наслади на гледката. Едрокалибрените куршуми раздробиха бягаща група жени, а след това подгониха няколко деца. Настигнаха ги… Следващата им цел бяха единични селяни. Някои се пръскаха като зрели дини, а други се простираха прерязани на две. Къщите горяха. Пилотът забеляза танк в края на селото. Ракетата го повдигна метър-два над земята и го преобърна. Хеликоптерът зави за трети полет над селото, все още имаше живи.
- Ийхууу! - избухна бензиновоз. Дузина селяни пламнаха и затанцуваха досущ като светулки в нощта.
И точно в този геройски час пилотът забеляза с периферното си зрение как селянин го запа във захлас с гранатомет на рамо. Онуй нещо се отдели и полетя. Това трая една вечност. Зениците Му се разшириха…
Над горящото в нощта село изгря ново слънце. На земята се посипа ламарина…
Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар